Проза

Важно! - Текстовете не са редактирани, могат да съдържат грешки.
Публикувани са единствено части от най-кратките творби с цел запазване на авторското право.

Магаренцето

(Приказка)

Един човек от Плиска имал каруца, обаче нямало какво да я тегли. Той много искал да има магаре, каквото и да е то. Спестявал, спестявал и накрая събрал 100 лева. Един ден решил и тръгнал към пазара. Там имало много магарета, всяко различно. "Сега - казал си той - искам едно по-младо магаре, за да ме вози по-дълго време." Изказал предпочитанието си пред търговеца и човекът му предложил няколко млади и здрави магарета. Но всички те стрували повече от 100 лева и селянинът не можел да си купи нито едното. "Сега - рекъл си той - всъщност ми трябва едно силно магаре, за да тегли каруцата по-яко." Търговецът предложил на бедния човек едни толкова едри и силни магарета, че селянинът се изплашил. "Може би имам нужда от кротко и послушно магаренце - помислил си той." Но те били толкова жалки и неспособни, че човекът се отказал от тях. Тръгнал си опечален. "Ако имах магаре - мислил си - сега щях да се върна в село с него. Децата щяха да му се радват, жената щеше да се грижи за него, а то щеше да ни тегли каруцата." Вървял си селянина по прашния път, юлското слънце го пекло, пот се сипела от челото му. И както си вървял чул някакъв звук някъде наблизо до пътя. Спрял се, огледал се, ослушал се. (...)

ЖАБАТА

(Приказка в рими)

Живеели някога една баба и един дядо в китно селце. Те си имали хубава къща с голямо дворче, в което отглеждали много зеленчуци и цветя. Там също имало и един кладенец с бистра и студена вода. Всеки ден бабата и дядото поливали двора, чистели къщата и пояли животните в него.

Един ден дядото се разболял тежко и починал. Оттогава бабата станала тъжна и потайна. С никой не общувала, никъде не ходела. Поливала градината си, хранела животните и се грижила сама за къщата. Но това не траело дълго - скоро и тя последвала съдбата на дядото. И тогава къщата опустяла, дворчето обрасло с треви, а кладенеца пресъхнал. Мястото станало дом на много мушички, змии, гущери, жаби и други гадинки.

Веднъж в едно жабешко семейство, се родила малка жабка. Тя имала много сестри и братя, но от всички тях била най-малката и най-хубавата като за жаба. Имала добро сърце и всички обичала. Но била много упорита и щом си наумила нещо, искала да го направи, въпреки убежденията и молбите на другите.

В един прохладен и свеж ден на гости у семейството на жабката, дошла Сестрица Елица – братовчедка на младата жаба. Тя заразказвала на своите роднини как си живеела на хладно и приятно в кладенеца със своите деца, внуци и правнуци. С усмивка на лице ги канела тя, съседи да станат, в кладенеца да помагат. Там заедно да шетат и играят техните деца, с мушички да се хранят на една софра. Нямало да има живот по-жабежки, добър, нека си живеят в кладенеца мокър. Малката жабка тъкмо се зарадвала, че ще си играе с децата, ала гледа - мама и татко се мръщят. Как сега да каже тя, че иска в кладенеца да остане, като семейството й е голямо?

Пораснала жабката – станала голяма, за жабок заможен да се жени – хубавица и умница. Кандидат-ергени има много. Но жабата за туй не мисли – грижа си и няма. Майка ѝ за туй е, да я жени тя голяма. Първо нещо, що се знае – кладенеца да се опознае. Скоква вътре без да мисли, жабата и пльос – на дъното се озовала. Погледнала нагоре – що да види – небе и облак, и комини. Как ли ще се тя избави от таз дълбока яма, в която днес се е навряла? Заподскача жабата, за да излезе, но чудо туй е – само в кръг ще обикаля! Дни и нощи, жабата в кладенеца спи, студ и мраз, и глад, и жажда я измъчва непрестанно. Навън я всички търсят, но я няма – в кладенеца тя е и нищичко не знае. И ето че в него мъничка мушица забръмчала, а жабата веднага гладна я лапнала! „О, какво направих! – викна си Жабка, па после проплака – Една мушица мене не може ме нахрани, но от тука щеше по-скоро да избави!” И стояла в кладенеца тъмен сам самичка – седем дни и седем нощи в една малка локвичка! Тогаз тя чула цвърчене интересно – някъде отдолу или отстрани, но в кладенеца, знае се, че бе! „Помощ! Помощ!” – викнала жабката и радостно подскокнала, че помощ идва, от тоз затвор да я спаси. И от дупка малка на дъното на кладенеца, малка мишка главата си подала. „Извинете, извенете, вие ли помощ извикахте?” – попитало мишлето важно. А жабата развеселена, че компания си има, виикнала с пълен глас „Аз искам от тука да се махна, горе да стъпна на тревата!”. „О, така ли? – казало мишлето – Зная аз как да ви избавя. Мой приятел най-добър – паякът е туй! (...)

***

Съдбата на двете брези

(Разказ)

На една зелена свежа поляна разцъфваше млада брезичка, която разлистваше нежни клонки. Майка ѝ нежно я погали с нежната си ласка. Малката бреза се преви – тя беше много крехка и нежна. Двете дръвчета силно се привързаха една към друга.

Веднъж на тази поляна, в една приятна слънчева сутрин, до брезите заскърца стара кола. От нея слязоха двама едри и груби мъже с големи триони в ръце. Неочаквано те се приближиха към по-голямото дърво. Красивият бял стълб на майката бреза като че ли още повече побеля и изстъня, а няколко листа тъжно се отрониха от нежните й клончета. Тя пророни сълзи. Безмилостният трион пронизващо зави, впи се в меката гръд на старата бреза и я проряза. Чу се силен трясък и стройното стъбло се стовари тежко на земята. Малката бреза се уплаши и тъжно преви върховете на нежните си клонки. От нея капнаха едри, редки капки, като сълзи, които направиха миниатюрни влажни локвички върху стъпканата земя. И докато хората слагаха брезовото стъбло на земята, младото дърво се опита да удари един от хората, но се боеше да не се счупи. Двамата безсърдечни мъже се качиха на колата със стъблото на майката и бавно се отдалечиха по посока на града.

Младата брезичка се почувства като сираче – самотна, изоставена и безпомощна. До нея, на педя от земята, остана само един пън. Животът ѝ стана много тъжен и по цял ден скърбеше за своята майчица. Когато подухваше по-силен ветрец, тя се превиваше толкова ниско до земята, че достигаше с клончета пънчето, което преди бе нейна закрила. Само то беше останало от майка ѝ.

Но един ден същата съдба сполетя и младата бреза. Отново забуча познатата кола. От нея излязоха същите двама мъже с триони и  прорязаха крехкото стъбло на дръвчето. И тогава белият стълб на младата брезичка се стовари върху човека с триона. Той беше отсякъл не само двете брези, а  и хиляди други дървета.

Другият помощник повика линейка, но човекът вече не можеше да бъде спасен – такава беше присъдата на младата бреза.

Здравият мъж качи стъблото на младата бреза на колата и тръгна към дърводелската работилница, където работници, облечени в униформи, отнесоха дървото към голяма зала. Вътре имаше хиляди дървесни стъбла – малки и големи – от букове, дъбове, кленове, орехи, борове, брези и много други. От дървесината правеха различни мебели като шкафове, гардероби, скринове, маси, столове, а дори и паркет.

Новото брезово стъбло беше хвърлено при другите. Нарязаха го на малки дъски. От него направиха най-красивият, скъп и елегантен скрин с много орнаменти и четири тънки крачета. Сложиха новата мебел при всички останали. Там имаше един по-голям шкаф от брезово стъбло. Той беше направен от стъблото на майката-бреза. (...)

                                          

                                                          ***

                                         Мечка и пчела

 Срещнали се глупава мечка и пчела - майка.

-         Накъде си тръгнала, пчелицо? – попитала Мецана.

-         Отивам при другите пчели. – отговорила пчелата.

-         Ей сега ще те изям! Никъде няма да ходиш! – заплашила пчелата мечката.

-         Ама ти гладна ли си? – бръмнала пчелата, докато мечката я лапала.

Мецаната изяла майката – пчела. Отишла да да обере меда на пчеличките. Разжужали се пчеличките от страх и пуснали жила. (...)

                                          

                                                ***

                                                    Заек

  Един заек много често правил обиколки на своята голяма градина. Измервал изминатото от него разстояние с хронометър.

  Веднъж, когато заекът поставял рекорд за най-бързо обикаляне на градината, по време на обиколката се блъснал в едно засадено ябълково дърво. Тъй като заекът бил набрал огромна скорост,той и цялата му енергия се стоварила върху дървото. От силния трясък на заека в дървото ябълките изведнъж паднали като топки за коледна елха и отрупали заека. (...)

                                                           

***

Чашката и чадърчето

Имало едно време едно чадърче, което никога не било мокрено и една чашка, която винаги била пълна с вода. Чадърчето един ден казало на чашката:

-         Аз никога не съм излизало навън и никога не съм било мокрено.

-         А аз винаги съм била пълна с вода. Искаш ли да те намокря? – казала чашката.

     - Да, да искам! – зарадвало се чадърчето.

И чашката намокрила чадърчето.

-         Благодаря ти! – възкликнало чадърчето.