Поезия

Публикувани са само части от стихотворенията с цел запазване на авторските права.

Двама…

Когато стоиш по пижама

В хубава лятна нощ

И гледаш звездите на тавана -

„тъмното блестящо небе”.

Тогава си мислиш защо ли

Не сме ние тук двама,

Да гледаме това нощно небе

И колко по-чудно то щеше да бъде…

(...)

***

Зовът на природата

Вопъл вятърен навред -

По поляни със стада диви коне,

По високи скали с лешояди,

Където никой друг стъпвал не е.

Тревите се огъват,

Чувам музика в сърцето,

Пълни се с чистота душата,

(...)

***

Храст с розови рози

Храст със розови рози

Расте и всяка година

Става все по-голям

В онази малка градина.

Ухаят розите, ухаят

но и лошо бодат,

да се докоснеш не дават

до тяхната същност,

от нежността им протича ти кръв.

(...)

***

Хрониките на нощта

Нощта прикрива своите прозорливи очи

под вечерния си грим и маска остаряла,

когато нейде под воалите ѝ зазвучи

шепот на Луната, своите дантели разляла.

В безкрайност необятна тя сама стои,

зад нея надалече бдят небесни феникси

и в огнената си история тя наистина гори,

докато виновно пише хрониките си.

(...)

***

Диви сърца

Нощта ще будува сама,

Денят прехвърля се от другата страна.

Земята се върти,

Слънцето залязва,

Спри и усети,

Планината се изправя.

Слънчогледите се обръщат

За последен път на запад,

Облаците мистично поглъщат

Планинските била.

(...)

 ***

 

На излет

На излет в гората животни дойдоха.

Палатка голяма разтвориха те.

Вълчо наденичка си пече,

скоро ще яде.

Лиса грижи се за всички.-

домакиня е прибрана,

дрехите простряла.

(...)

***

Съобщение за мишките

Внимание! Внимание!

Всички мишки на събрание!

Старият мишок

Ще ръководи кръжок!

И в училището госпожа Мишкина

с бяла и красива пелерина

утре ще я няма,

ще си прави яма.

(...)

***

Царството Някъде

Някъде, не знам къде,

В царството „Някъде”

Живее кралят Някойси

Със кучето Нещоси.

Кралицата висока е,

С дълги немощни ръце,

Зиме търчи до пещта,

Казва се Неща.

Някой с тях живее ,

Като градинар семената сее,

Над тях от лейка дъжд се лее.

Чистачката им Някога,

С Неща се уговарят,

Мие, търка, смърка,

Слуша котката как мърка.

Котката се казва Някойпак,

Понякога той повдига кухненския похлупак.

Пече, гори,

Вари,

Пържи,

Сиренето стърже

Тяхната готвачка Имакак.

Тя готви вкусен рак,

Дори се престарава чак.

(...)

***

Овцата Мила

Веднъж реших да направя овца.

Клечки за крачка и мънички рогца.

Реших да я кръстя Мила.

След това направих й вила.

(...)

 ***

  Река Тунджа

Иде ручеят от изворчето в планината,

преминава през гората.

Реката път си вие,

Къмънчета златни мие.

Ту е тиха, ту е шумна във бързеят,

чувам птички весели да пеят!

(...)