Интересни факти за животните

Големи бозайници

Животното, всявало страх във френските полета през вековете, е вълкът. Този страх от вълка, личащ в народните поговорки и литературни произведения, не е основателен в повечето случаи. Вярно е, че вълкът напада домашните животни, но не и човека. Много трудно е да се намерят един или два автентични случая за нападнати от вълци човешки същества. Тук не смятаме унесените в здрав сън пияници, заспали в някой ров или канавка. Преди пастирите и овчарите са знаели, че няколко удара в храстите с тоягата са достатъчни за да сплашат вълка и да го прогонят. 

Понякога старите хроники са изпълнени с приписвани на вълците престъпления. Всъщност авторите на тези престъпления често са били хората. Най-известният случай от този вид във Франция е за звяра от Жеводан (Gevaudan). Между 1764 и 1767г. е имало много убийства на хора от садист, който използвал за целта специално дресирани животни. Но всички те са били приписвани тогава на вълци. Дивото животно отбягва човека и е го напада. Това е закон, който като всеки такъв има и изключения, отнасящи се до големите тропически зверове - лъв, тигър, пантера и др. Редките случаи на тигри човекоядци се обясняват с факта, че тези животни по различни причини са неспособни да ловуват обикновените си жертви. Така например един от тези тигри имал трън забит в едната лапа...

Модерният живот създава нови отношения между човека и животните. Отношения, които могат да бъдат и опасни. Белите мечки, както и гризли в Северна Америка, се привличат от остатъците смет и така се приближават към населените места. Това води до случаи, когато хора и мечки се изправят неочаквано един срещу друг, а това може да свърши зле. Създаването на "много близки" отношения между хора и диви животни в цирковете или зоологическите градини може да доведе до тежки инциденти, даже и смъртни случаи. Домашните животни, като биковете или големите кучета не винаги са безобидни. Отговорността е у човека, който не е обучил кучето-пазач съгласно изискванията и наредбите. В Африка, биволът не веднъж е атакувал и стъпквал хора. Но почти винаги това са били ловци, които го раздразват. Същото се отнася и до слона.


Морско свинче
Откривайки Америка, Христофор Колумб е открил и морското свинче. Конквистадорите не са сбъркали, когато проявили интерес към това малко животно, което индианците принасяли в жертва на върховните богове на Инките, Маите или Ацтеките. Името "морско свинче" произлиза от думата "cabiai" - туземски термин използван за т.н. "индианско прасе", защото то е издавало слаби звуци наподобяващи квичене на прасе. Открито през XVI век, морското свинче остава незабелязано до XIX век, когато се открива, че реакциите му на различни лекарства и медикаменти са сходни с тези на човека. От 1959г. то е високо ценено като животно за компания. 

Застрашени животни, безопасни места 


Тигрите са застрашени животни, защото хората ловят заради кожата им.
Златистите лъвски тамарини са застрашени от изчезване поради изсичането на екваториалните гори.
Носорозите биват избивани заради рогата им, макар че това представлява нарушение на закона.
Според мен един от начините да се помогне на застрашените животни е да се определи територия, където те могат да живеят в безопасност. 


Интересни факти за камилите:

 Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Тя се характеризира с изключителна издръжливост на дълги разстояния.
 Когато намери вода, камилата изпива за 10 минути 123 литра, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.
 Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилата са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни напред, без да пият.
 В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които тя използва при липса на водоизточник.
 Поради хищническото отношение на човека, камилите се намират под закрила. Те са вписани в международната Червена книга.



В Мексико учат акули да се пазят от хората


Китоакулите мигрират на юг всяко лято. Въпреки страховития си вид те се държат доста дружелюбно с хората.В Мексиканския залив започна миграцията на китоакулите на юг. Един от най-големите представители на акулите всъщност е доста добродушна по природа риба, а това крие известни рискове.
Китоакулите мигрират на юг всяко лято. Въпреки страховития си вид те се държат доста дружелюбно с хората. Хрисими по характер, те никога не нападат хорат, дори когато биват провокирани.
Те пристигат в залива на ята в началото на лятото и са любима атракция на туристите.
Но в други страни от Централна Америка нещата не стоят точно така.
"Китоакулите са свикнали с присъствието на хора в непосредствена близост. Те са много послушни, позволяват да ги потупаш по гърба, дори да ги яхнеш или да плуваш заедно с тях, като се държиш за перката им. Ние обаче се опитваме да ги отучим да не се държат така, да да общуват с хората колкото се може по-малко, защото ако в Мексико ние не се интересуваме от тяхното месо, то съвсем не е така в Централна Америка", обясни рафаел Муньос от Националната агенция за защита на околната среда.
Той допълва, че именно заради това си поведение китоакулите лесно може да се превърнат в жертви на ловците.
Със своите от 10 до 15 метра дължина китоакулата е най-голямата риба в света. Тя се храни с планктон, дребна риба и ракообразни животни. 



150 слона годишно се убиват в Шри Ланка 
На конференция в столицата на Шри Ланка Коломбо еколози и природозащитници обсъждаха как да решат многото проблеми и да предпазят големите животни от хората.
По данни, съобщени на конференцията, годишно само в Шри Ланка биват убити над 150 слона. Ловни дружини от цял свят си организират сафарита, за да се сдобият със скъпата слонова кост. Според природозащитниците има и други обезпокояващи фактори, които влият за намаляването на броя на големите животни в страната. Сред тях най-голямо притеснение предизвиква урбанизацията. Именно неравностойната битка за земя между хора и слонове застрашава най-много популацията на големите бозайници. С изсичането на тропическите гори слоновете губят своята естествена жизнена среда. Учените заявяват, че за разлика от африканските си събратя, слоновете от Шри Ланка не мигрират и затова се сблъскват с покрайнините на градовете.
На конференцията бяха показани кадри как някои животни дори се хранят с промишлени отпадъци. Главната задача, която са си поставили участниците във форума е да принудят властите да се спре урбанизацията и горите да бъдат оставени за слоновете.                                       

Във Филипините на Св. Франциск имаше масов водосвет на животни

Всяка година на деня на Свети Франциск, църквата Ремедиос в Манила позволява на вярващите да присъстват на празничната меса заедно със своите домашни любимци.
След края на месата идва моментът за благословията. Тази година в центъра на вниманието попадна 210 килограмова змия. За да бъде поръсена със светена вода тя трябваше да бъде носена от трима души.
За страничния наблюдател тази традиция е зрелище, но много от участниците я приемат сериозно. Една от жените, която беше дошла на месата със своя папагал, сподели, че когато се моли на Бога, винаги споменава всички животни по света. Подобно е било и отношението на Свети Франциск. Той бил убеден, че Божията заповед за любов към ближния, засяга не само хората, но и животните. В чест на Свети Франциск 4 октомври е определен за световен ден на животните. През 1979 година папа Йоан Павел Втори обявява светията и за покровител на еколозите.


Орангутаните могат да изчезнат от горите на Азия до 2015 г.

Заплахата за маймуните идва от обезлесяването и бракониерите. В доклада на Международния фонд за околна среда се казва, че популацията от орангутани е намаляла с около 90% за последния век. Човекоподобната маймуна, чието име в буквален превод означава "див човек", обитава само островите Борнео и Суматра. Изследване показва, че през 1987-ма година на двата острова е имало между 45 и 60 хиляди екземпляра. Сега те са между 25 и 30 хиляди, т.е. почти наполовина. От Международния фонд за околна среда посочват, че главна причина за измирането на орангутаните е изсичането на местните горски масиви. Близо 80 процента от горите, населени с човекоподобните маймуни, са изчезнали. На тяхно място се засяват палмови дървета и селскостопански култури.

"Орангутаните прекарват по-голямата част от живота си по дърветата, без да излизат на открито. Единственият начин да мигрират, в случай на пожар или зараза, е да се придвижват по дървета. Затова поголовното изсичане трябва да бъде спряно и да се възстановят загубените горски масиви", казва Саймън Чапман, член на Международния фонд за околна среда.

Изсичането на горите не е единствената опасност за живеещите на свобода човекоподобни маймуни. Орангутаните са избивани от бракониери, заради месото. Женските орангутани навлизат в полова зрялост на 12 години и могат да доживеят до 40. Животните обаче имат един от най-дългите периоди между две раждания - за да забременее отново, след като е родила, майката орангутан трябва да чака поне осем години. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Нетрадиционни снимки от Хисаря

Аритмантика

Барбароните